Мъжката гребенска носия

Мъжкото облекло на добруджанското население се разглежда в две групи,в зависимост от установените вече разновидности на българския мъжки костюм-белодрешен и чернодрешен.

Спомени и то бледи за белодрешна носия,носена някога от мъжете са открити само при гребенското население.Л. Милетич съобщава, че в Североизточна България се пазят някои дрехи от старата мъжка и женска носия каквито са запазени и в Северозападна България. Тези дрехи са клашникът, дорамчето,долакетникът, късачето и елечето, които са еднакви в двете области не само по вид, но и по терминология. Направени са от бяла аба, имат клината кройка и са обточени по някои от ръбовете с черен гайтан. На дължина достигат до средата на бедрата и названията им зависят он дължината на ръкавите. Късакът и дорамчето нямат ръкави, долакетникът е с ръкави да лактите, клашникът е с дълги ръкави.

     На краката си мъжете обуват бели калцуни с ходила, които отзад се закопчават с телени копчета и са обточени с гайтани.. Освен тях се носят и бели абяни навуи стегнати с черни върви от козина-търсъни. Носят се островърхи цървули и черни ковани кундури.За съжаление,не разполагаме със снимков  материал на белодрешното облекло!

Чернодрешна мъжка носия

    По вид то е еднакво с чернодрешното облекло на мъжете от останалите области на България. Състои се от риза от памучно платно скроена в туникообразна кройка, дълга е до над коленете и се запасва в гащите, само по време на големите горещини по жътва се изкарва над гащите. По ръбовете на ръкавите,пазвата и яката е украсена с тясна шевица. Гащите се наричат дънести или широки, турското потури се употребявало по-рядко. Състоят се от крачоли от цели платове и от дъно съшито от четири трапецовидни парчета. Най-често те са правени от домашен бозав шаяк. Гащите от черен шаяк са носени при празнични случаи или като ежедневно облекло от чораджии. Празничните гащи на младите мъже са апликирани с трапецовидни парчета плат по колената, наречени колчеци, и малки триъгълни крачоли над ходилото-пачи. Пачите,джобните отвории шевовете са обточени с прави и навити редове от черен гайтан. Гащите на овчарите са винаги бозави, без колчеци и пачи с малко гайтанен обток. Една разновидност на мъжките гащи са димиите. Те са със същата кройка но са от тънък домашен шаяк и са предназначени за лятото. Гащите са навървени в кръста с усукан вълнен шнур-чукур.

     Най-разпространения опас(пояс) е червеният с бели кенари по дългите краищаи със снопчета успоредни бели ивички в единия по-тесен край. При опасване единият край с ресните се промушва да виси отдолу встрани на тялото. Широк е 45-60см. И се носи прегънат на две по цялата дължина. Младите мъже носят яркочервени а възрастните тъмночервени до черни опаси без кенари.

Иван Димитров-Гайдаржията.

(1878-1912)

Това е моят пра-пра дядо, роден в с.Есекой и убит в с.Брестак от румънците.

От снимката

може да  се установи,как е изглеждала традиционната мъжка гребенска носия,през последният стадий,преди унифицирането на добруджанското облекло.

Пра-пра дядо ми Добри от с.Калипетрово

На двете снимки се виждат двата типа традиционно чернодрешно облекло.

 Горните мъжки дрехи се обличат над елечето в следния ред: елече без ръкави,което стига до средата на опаса и се носи над него, ентерия с дълги ръкави, подплатена с памук или вълна и аба от тепан шаяк с дълги ръкави, прави предници и дължина до под опаса. Елекът(гюслюк) е с дълбоко изрязана пазва, двуредо закопчаване и богат гайтанен обток. Когато са предназначени за празнична премяна на младите мъже, те са направени от пъстри домашни платове. От същите пъстри платове се правят и антериите. Абите се правят от бозав или черен шаяк и се обличат в студено време над ентерията и елечето. Те са ежедневна горна дреха за мъжете от всички възрасти и украсата им се състои от еднореда обтока от черен гайтан. Носят се също ямурлуци(гуни) и бойкожуфи. Ямурлуците се носят от овчарите, които са със стадата, а бойкожуфите предпазват при пътуване или при работа на открито при големи зимни студове. Гуните са дълги до глезените, с широки клинати предници, с качулка за дъжд и широки ръкави. Правят се от дебела аба от козина и вълна, за да не попива влагата и да оцежда дъждовните капки. Бойкожуфите са дълги до глезените с вълната навътре, с широки ръкави и големи яки, в които при нужда може да се скрие главата.

     Традиционни средства за увиване и предпазване на краката са белите абени навуи стегнати с черни търсъне, и се носят с островърхи свински църули. Навуите и църулите се носят ежедневно, а в празнични дни са обувани калци или калцуни, а на краката бустале или кундури. Калцуните имат ходила, а калците обгръщат крака от глезена до коляното. И едните и другите са направени от бяла или бозава аба и са обточени с гайтани. До началото на 20век, през зимата, за предпазване от снежно и влажно време са носени отделни крачоли съшити от козя кожа с козината навън, които се нахлузват над гащите и се завързват около бедрата с кожени тасмички.

      По всяко време на годината се носи калпак с вълната навън,островърх,черен. Зимата под калпака се слагала малка,прилепнала по главата шапчица-кюлефчи. Правят се от и заляна с вряла вода вълна, на която се придава формата на главата. През зимата се носи под калпака а през лятото мъжете остават само по него.