Мъжкото облекло на добруджанското население се разглежда в две групи,в зависимост от установените вече разновидности на българския мъжки костюм-белодрешен и чернодрешен.
Спомени и то бледи за белодрешна носия,носена някога от мъжете са открити само при гребенското население.Л. Милетич
съобщава, че в Североизточна България се пазят някои дрехи от старата мъжка и
женска носия каквито са запазени и в Северозападна България. Тези дрехи са
клашникът, дорамчето,долакетникът, късачето и елечето, които са еднакви в двете
области не само по вид, но и по терминология. Направени са от бяла аба, имат
клината кройка и са обточени по някои от ръбовете с черен гайтан. На дължина
достигат до средата на бедрата и названията им зависят он дължината на
ръкавите. Късакът и дорамчето нямат ръкави, долакетникът е с ръкави да лактите,
клашникът е с дълги ръкави.
На краката си мъжете обуват бели калцуни с
ходила, които отзад се закопчават с телени копчета и са обточени с гайтани..
Освен тях се носят и бели абяни навуи стегнати с черни върви от козина-търсъни.
Носят се островърхи цървули и черни ковани кундури.За съжаление,не разполагаме със снимков материал на белодрешното облекло!
Чернодрешна мъжка носия
По вид то е еднакво с чернодрешното облекло
на мъжете от останалите области на България. Състои се от риза от памучно
платно скроена в туникообразна кройка, дълга е до над коленете и се запасва в
гащите, само по време на големите горещини по жътва се изкарва над гащите. По
ръбовете на ръкавите,пазвата и яката е украсена с тясна шевица. Гащите се
наричат дънести или широки, турското потури се употребявало по-рядко. Състоят
се от крачоли от цели платове и от дъно съшито от четири трапецовидни парчета.
Най-често те са правени от домашен бозав шаяк. Гащите от черен шаяк са носени
при празнични случаи или като ежедневно облекло от чораджии. Празничните гащи
на младите мъже са апликирани с трапецовидни парчета плат по колената, наречени
колчеци, и малки триъгълни крачоли над ходилото-пачи. Пачите,джобните отвории
шевовете са обточени с прави и навити редове от черен гайтан. Гащите на овчарите
са винаги бозави, без колчеци и пачи с малко гайтанен обток. Една разновидност
на мъжките гащи са димиите. Те са със същата кройка но са от тънък домашен шаяк
и са предназначени за лятото. Гащите са навървени в кръста с усукан вълнен
шнур-чукур.
Най-разпространения опас(пояс) е червеният
с бели кенари по дългите краищаи със снопчета успоредни бели ивички в единия
по-тесен край. При опасване единият край с ресните се промушва да виси отдолу
встрани на тялото. Широк е 45-60см. И се носи прегънат на две по цялата
дължина. Младите мъже носят яркочервени а възрастните тъмночервени до черни
опаси без кенари.
Иван Димитров-Гайдаржията.
(1878-1912)
Това е моят пра-пра дядо, роден в с.Есекой и убит в с.Брестак от румънците.
От снимката
може да се установи,как е изглеждала традиционната мъжка гребенска носия,през последният стадий,преди унифицирането на добруджанското облекло.
Пра-пра дядо ми Добри от с.Калипетрово
На двете снимки се виждат двата типа традиционно чернодрешно облекло.
Горните мъжки дрехи се
обличат над елечето в следния ред: елече без ръкави,което стига до средата на
опаса и се носи над него, ентерия с дълги ръкави, подплатена с памук или вълна
и аба от тепан шаяк с дълги ръкави, прави предници и дължина до под опаса.
Елекът(гюслюк) е с дълбоко изрязана пазва, двуредо закопчаване и богат гайтанен
обток. Когато са предназначени за празнична премяна на младите мъже, те са
направени от пъстри домашни платове. От същите пъстри платове се правят и
антериите. Абите се правят от бозав или черен шаяк и се обличат в студено време
над ентерията и елечето. Те са ежедневна горна дреха за мъжете от всички
възрасти и украсата им се състои от еднореда обтока от черен гайтан. Носят се
също ямурлуци(гуни) и бойкожуфи. Ямурлуците се носят от овчарите, които са със
стадата, а бойкожуфите предпазват при пътуване или при работа на открито при
големи зимни студове. Гуните са
дълги до глезените, с широки клинати предници, с качулка за дъжд и широки
ръкави. Правят се от дебела аба от козина и вълна, за да не попива влагата и да
оцежда дъждовните капки. Бойкожуфите са дълги до глезените с вълната навътре, с
широки ръкави и големи яки, в които при нужда може да се скрие главата.
Традиционни средства за увиване и
предпазване на краката са белите абени навуи стегнати с черни търсъне, и се
носят с островърхи свински църули. Навуите и църулите се носят ежедневно, а в
празнични дни са обувани калци или калцуни, а на краката бустале или кундури.
Калцуните имат ходила, а калците обгръщат крака от глезена до коляното. И
едните и другите са направени от бяла или бозава аба и са обточени с гайтани.
До началото на 20век, през зимата, за предпазване от снежно и влажно време са
носени отделни крачоли съшити от козя кожа с козината навън, които се нахлузват
над гащите и се завързват около бедрата с кожени тасмички.
По всяко време на годината се носи калпак
с вълната навън,островърх,черен. Зимата под калпака се слагала малка,прилепнала
по главата шапчица-кюлефчи. Правят се от и заляна с вряла вода вълна, на която
се придава формата на главата. През зимата се носи под калпака а през лятото
мъжете остават само по него.