Гребенските села

 Старото население в Добруджа/ Силистренско, е известно под името „Гребенци”.Наречени са така от околното население поради  една особеност в облеклото.А именно, че младите булки до неотколе носели на главата си „качул от смола”, направен като „гребена” на петела. Наричат се също „елийци”, което ще рече „земляци, туземци, местни жители”. Такива „гребенци” се намират в редица крайдунавски села в Силистренско и Тутраканско: Попина, Ветрен, Сребърна, Айдемир, Калипетрово, Малка Кайнарджа, Гарван, Ходжакьой , Кадъкьой , Спанцов , Сарсъилар , Старо село (Старсмил), Белица, Денизлер , Брешлен, и Алмали, от които предпоследното се пада извън новата добруджанска граница, а последното - в границите на Северна Добруджа.
 Те се различават добре по своя език и облекло  от останалото българско население,както и по характерните черти на своя бит.

 Преди стотина години селата с такова старо българско население били много повече, отколкото днес. Изследвайки историята на българските поселища отвъд Дунава във Влашко, можах да установя, както по разпит на населението, така и въз основа на архивни материали, че жителите на двете големи български села Чаку и Чоканещ при Калараш, а и на много други български села в Илфовския (Букурещкия) окръг, както въз Дунава към Олтеница, така и навътре към Букурещ, произхождат не само от изброените „гребенски” села, но и от други, в които старо местно българско население не е могло повече да се удържи. Такива „гребенци” са населяли някога и селото Доймушлар , изселени отвъд Дунава най-вече в с. Чоканещ, отдето почнали да се връщат в ново време. Също Оряхово (Долно Ряхово) и Български Косуй , чието някогашно население намираме в някои села във Влашко, покрай дунавския бряг (Улмен, Сурлар) или по-навътре (Луйка, Пърлита и др.). Такова население е имало и в с. Каземир , ала по време на руско-турската война 1828 - 1829 г. то също се изселило във Влашко, най-вече в с. Чаку. Също така и днешното великоруско село Татарица , на запад от Силистра, до това време е било населено все с такова население, чиито дири се откриват в отсрещните села Пърлита, Чаку и др. Такова е било и голямото с. Алфатар, чието старо население пък се изселило най-вече в 1774 г. в с. Ольшанка, Херсонска губерния, ала част от него останала до 1828 г., когато се пръснала през Дунава във Влашко, а няколко семейства се заселили в с. Гърлица в Северна Добруджа.