Мъжката гребенска носия

Мъжкото облекло на добруджанското население се разглежда в две групи,в зависимост от установените вече разновидности на българския мъжки костюм-белодрешен и чернодрешен.

Спомени и то бледи за белодрешна носия,носена някога от мъжете са открити само при гребенското население.Л. Милетич съобщава, че в Североизточна България се пазят някои дрехи от старата мъжка и женска носия каквито са запазени и в Северозападна България. Тези дрехи са клашникът, дорамчето,долакетникът, късачето и елечето, които са еднакви в двете области не само по вид, но и по терминология. Направени са от бяла аба, имат клината кройка и са обточени по някои от ръбовете с черен гайтан. На дължина достигат до средата на бедрата и названията им зависят он дължината на ръкавите. Късакът и дорамчето нямат ръкави, долакетникът е с ръкави да лактите, клашникът е с дълги ръкави.

     На краката си мъжете обуват бели калцуни с ходила, които отзад се закопчават с телени копчета и са обточени с гайтани.. Освен тях се носят и бели абяни навуи стегнати с черни върви от козина-търсъни. Носят се островърхи цървули и черни ковани кундури.За съжаление,не разполагаме със снимков  материал на белодрешното облекло!

Чернодрешна мъжка носия

    По вид то е еднакво с чернодрешното облекло на мъжете от останалите области на България. Състои се от риза от памучно платно скроена в туникообразна кройка, дълга е до над коленете и се запасва в гащите, само по време на големите горещини по жътва се изкарва над гащите. По ръбовете на ръкавите,пазвата и яката е украсена с тясна шевица. Гащите се наричат дънести или широки, турското потури се употребявало по-рядко. Състоят се от крачоли от цели платове и от дъно съшито от четири трапецовидни парчета. Най-често те са правени от домашен бозав шаяк. Гащите от черен шаяк са носени при празнични случаи или като ежедневно облекло от чораджии. Празничните гащи на младите мъже са апликирани с трапецовидни парчета плат по колената, наречени колчеци, и малки триъгълни крачоли над ходилото-пачи. Пачите,джобните отвории шевовете са обточени с прави и навити редове от черен гайтан. Гащите на овчарите са винаги бозави, без колчеци и пачи с малко гайтанен обток. Една разновидност на мъжките гащи са димиите. Те са със същата кройка но са от тънък домашен шаяк и са предназначени за лятото. Гащите са навървени в кръста с усукан вълнен шнур-чукур.

     Най-разпространения опас(пояс) е червеният с бели кенари по дългите краищаи със снопчета успоредни бели ивички в единия по-тесен край. При опасване единият край с ресните се промушва да виси отдолу встрани на тялото. Широк е 45-60см. И се носи прегънат на две по цялата дължина. Младите мъже носят яркочервени а възрастните тъмночервени до черни опаси без кенари.

Иван Димитров-Гайдаржията.

(1878-1912)

Това е моят пра-пра дядо, роден в с.Есекой и убит в с.Брестак от румънците.

От снимката

може да  се установи,как е изглеждала традиционната мъжка гребенска носия,през последният стадий,преди унифицирането на добруджанското облекло.

Пра-пра дядо ми Добри от с.Калипетрово

На двете снимки се виждат двата типа традиционно чернодрешно облекло.

 Горните мъжки дрехи се обличат над елечето в следния ред: елече без ръкави,което стига до средата на опаса и се носи над него, ентерия с дълги ръкави, подплатена с памук или вълна и аба от тепан шаяк с дълги ръкави, прави предници и дължина до под опаса. Елекът(гюслюк) е с дълбоко изрязана пазва, двуредо закопчаване и богат гайтанен обток. Когато са предназначени за празнична премяна на младите мъже, те са направени от пъстри домашни платове. От същите пъстри платове се правят и антериите. Абите се правят от бозав или черен шаяк и се обличат в студено време над ентерията и елечето. Те са ежедневна горна дреха за мъжете от всички възрасти и украсата им се състои от еднореда обтока от черен гайтан. Носят се също ямурлуци(гуни) и бойкожуфи. Ямурлуците се носят от овчарите, които са със стадата, а бойкожуфите предпазват при пътуване или при работа на открито при големи зимни студове. Гуните са дълги до глезените, с широки клинати предници, с качулка за дъжд и широки ръкави. Правят се от дебела аба от козина и вълна, за да не попива влагата и да оцежда дъждовните капки. Бойкожуфите са дълги до глезените с вълната навътре, с широки ръкави и големи яки, в които при нужда може да се скрие главата.

     Традиционни средства за увиване и предпазване на краката са белите абени навуи стегнати с черни търсъне, и се носят с островърхи свински църули. Навуите и църулите се носят ежедневно, а в празнични дни са обувани калци или калцуни, а на краката бустале или кундури. Калцуните имат ходила, а калците обгръщат крака от глезена до коляното. И едните и другите са направени от бяла или бозава аба и са обточени с гайтани. До началото на 20век, през зимата, за предпазване от снежно и влажно време са носени отделни крачоли съшити от козя кожа с козината навън, които се нахлузват над гащите и се завързват около бедрата с кожени тасмички.

      По всяко време на годината се носи калпак с вълната навън,островърх,черен. Зимата под калпака се слагала малка,прилепнала по главата шапчица-кюлефчи. Правят се от и заляна с вряла вода вълна, на която се придава формата на главата. През зимата се носи под калпака а през лятото мъжете остават само по него.

Гребенските села

 Старото население в Добруджа/ Силистренско, е известно под името „Гребенци”.Наречени са така от околното население поради  една особеност в облеклото.А именно, че младите булки до неотколе носели на главата си „качул от смола”, направен като „гребена” на петела. Наричат се също „елийци”, което ще рече „земляци, туземци, местни жители”. Такива „гребенци” се намират в редица крайдунавски села в Силистренско и Тутраканско: Попина, Ветрен, Сребърна, Айдемир, Калипетрово, Малка Кайнарджа, Гарван, Ходжакьой , Кадъкьой , Спанцов , Сарсъилар , Старо село (Старсмил), Белица, Денизлер , Брешлен, и Алмали, от които предпоследното се пада извън новата добруджанска граница, а последното - в границите на Северна Добруджа.
 Те се различават добре по своя език и облекло  от останалото българско население,както и по характерните черти на своя бит.

 Преди стотина години селата с такова старо българско население били много повече, отколкото днес. Изследвайки историята на българските поселища отвъд Дунава във Влашко, можах да установя, както по разпит на населението, така и въз основа на архивни материали, че жителите на двете големи български села Чаку и Чоканещ при Калараш, а и на много други български села в Илфовския (Букурещкия) окръг, както въз Дунава към Олтеница, така и навътре към Букурещ, произхождат не само от изброените „гребенски” села, но и от други, в които старо местно българско население не е могло повече да се удържи. Такива „гребенци” са населяли някога и селото Доймушлар , изселени отвъд Дунава най-вече в с. Чоканещ, отдето почнали да се връщат в ново време. Също Оряхово (Долно Ряхово) и Български Косуй , чието някогашно население намираме в някои села във Влашко, покрай дунавския бряг (Улмен, Сурлар) или по-навътре (Луйка, Пърлита и др.). Такова население е имало и в с. Каземир , ала по време на руско-турската война 1828 - 1829 г. то също се изселило във Влашко, най-вече в с. Чаку. Също така и днешното великоруско село Татарица , на запад от Силистра, до това време е било населено все с такова население, чиито дири се откриват в отсрещните села Пърлита, Чаку и др. Такова е било и голямото с. Алфатар, чието старо население пък се изселило най-вече в 1774 г. в с. Ольшанка, Херсонска губерния, ала част от него останала до 1828 г., когато се пръснала през Дунава във Влашко, а няколко семейства се заселили в с. Гърлица в Северна Добруджа.

Женска гребенска носия

Традиционни мотиви в шевиците на добруджанската  гребенска  носия.

Голямото разнообразие на етнографска традиция в облеклото, концентрирана в Добруджа е в резултат от редица исторически събития. Тук на сравнително малка територия са представени народни носии от почти половината територия на страната. Между тях мога да бъдат наблюдавани най-различни влияния.

Традиционната носия не е еднаква  за всички групи. Тя е повлияна от фактори, като :

времето на заселване в областта;

§

компактността на населението;

§

пригодността на привнесената носия към местите условия на живот и др.

За   периода от около 50 години от края  на  19 век до към 40-те  години на 20 век, в традиционните добруджански носии  настъпва процес на интеграция. В резултат на това се оформя и разпространява нов вид костюм, в който   вече   местната етнографска специфика   по  групи население значително се заличава.

 Типове женско облекло:

Женските носии на по-голямата част от добруджанското население могат да се отнесат към двата известни типа българско женско облекло — двупрестилчено и сукманено. В двупрестилчения тип облекло влизат носиите на гребенците - население, заварено в областта на мигриралите тук българи от различни краища на страната!

Традиционната гребенска носия,привлича вниманието със специфичното невестинско забраждане,с форма на извит назад гребен(наричан още "скуфия"),което става нарицателно име,за цялото население.

       Женска гребенска нoсия-с.Калипетрово,/Силистренско

Местният термин, с който гребенци обозначават целия комплект облекло, е дрипи. Дрипите на гребенката се състоят от риза, опасана в кръста със задна завеска, наречена пищимал, с предна престилка и опасче. За различни възрасти, сезони, трудови процеси, при участие в празници и обреди костюмът се допълва от определени части със специфична функция, както например са връхните дрехи, сложното невестинско забраждане, разнообразните накити, различните средства за обуване и др.

Характерни шевици на престилките в гребенските носии

            Пищималът представлява силно набрана широка престилка, която се запасва отзад на кръста. Долният ръб на пещимала завършва с ивица червено сукно, нашита със зигзаци и ромбични фигурки от оранжеви, зелени, жълти и бели вълнени конци.

    В Силистра друг вид пищимал е с дължина до над глезените и се получава впечатление за пола и престилка. Долният ръб е украсен с 3—4 см широка ивица, изпълнена с орнаменти от оранжеви, червени, жълти, бели и зелени вълнени конци. 

Орнаменти в гребенската престилка

§

Престилката към старата  местна носия е тясна, едноплата и по-дълга от ветриловидния пищимал.Тя се тъче усталито рядко вдяната конопена основа и гъсто набит разсукан вълнен вътък. Между вътъка се отбират орнаментите, които се редуват в широки или тесни ивици, успоредни на долния ръб. В долния край престилката завършва с широк орнамент ален бордюр — чело. Начинът на орнаментиране определя характера на основно геометричните фигури. Цялата престилка е в типичната за гребенската носия гама от тъмночервени, яркочервени, оранжеви, жълти и масленозелени конци. Тя допълва стиловото тонално и фигурално единство на носията.

§

Двуплатата червена или черна престилка

§Това е втория вид пищимал в гребенската носия. Тя е широка и орнаменталните бордюри са разположени по двата странични ръба. Между тях  има голямо поле, изпълнено от успоредни ивички, образувани от прекъснати вътъчни нишки, от точки или кръстчета в контрастен на общия фон черен и бял или червен и бял цвят. В зависимост от вида на ивичките уподобявани от народа на мушички или кръстчета, престилката се нарича кръстачкена или мушичкена. Страничните орнаментални ивици са широки от 4 до към 16 см и са изпълнен с плетеници от ромбове, кръстове   или   розети. В по-старите варианти на тези престилки те са тесни и са тъкани с домашни вълнени прежди. В по-късните престилки бордюрите стават широки, орнаментиката им се развива и често бива нашита с яркоцветни фабрични прежди.

Двуплати гребенски престилки 

- Етнографски музей, Силистра - 

Опасчето

е тясно, вълнено и се увива няколко пъти около кръста. То е тъкано от разноцветна основа и черен вътък, вследствие на което по дължината върху черния фон се открояват пъстри начупени линии. При опасването единият край на опаса, който завършва с дълги ресни, се спуска от дясната страна на тялото.

Шевичните или тъканните орнаменти в гребенската носия

са геометрични или растителни с подчертана стилизация и са подредени в прави ивици. Фигурите са изпълнени с червени, оранжеви, жълти и черни конци и се открояват контрастно на бялото или черното поле. Орнаментиката обхваща големи части от носията и се повтаря. 

Риза и забраждане

Ризата се шие от домашно конопено платно и се крои от цели платове, които се набират около врата в гъст набор. Заради тази своя кройка тя се нарича от населението бьрчена риза или бърчанка. Бърчената риза е дълга до земята и при опасване на опасчего и престилката се издърпва над тях във вид на дълбока пазва. Набраната пазва, огърлието, ръкавите и ръбът на полата са украсени с многоцветни ивички орнаменти. Гъстите набори на раменете са стегнати в правоъгьлен шевичен мотив, наречен комат. Шевичната украса на ризата е сравнително голяма по обем, многоцветна и доминира с декоративността си в цялата носия. Нейните фигури са стилизирани, повтарят се, за да образуват права ивица, и са очертани по контурите с черни конци. 

§

Материалът беше подготвен с любезното съдействие на Силвия Славова/с.Ситово(Доймушлар)обл.Силистра

Източници:

§Етнография на България второ издание, София 1977 - Издателство Наука и изкуство

§Етнографско проучване на България Добруджа, София 1974

Гребенци са известни като консервативни пазители на всички стари особености.Ярки добруджански хора са: "Сборенка", "Данец", "Опас", "Ръка", "Сей, сей боб", "Мъжки ръченик", "Изхвърли кондак". Най-често срещаният размер е 2/4, а по-рядко 5/8, 9/8, 9/16. Типични инструменти са гадулката /копанка/, кавал, джура гайда, голям дудук, ръчна хармоника.

"Я"

Ястъч - софра за ядене
Ялашник - камък в който се сипва вода за животните
ярка-млада кокошка,току що пронесла

"Ю"

Юри - дълги платно нашита на ръка и наплетено по долния край, слага се на леглото за украса и да не се вижда под него какво има, тъй като едно време хората са криели разни неща под леглото

юзъм-джоджен

"Ч"

Чикъм - определен терен по време на работа на полето

Чурелче - тънка прозрачна забрадка

Чуф - свитка коса

Чейде - шосе от чакъл

Чуркома - хвърчило

Челик - също игра с пръчки

Чумбар - ватална линия от две части с дупки и зъбци в края с които се опъва платното при тъкане на стан

Чумбер - забрадка

чумери се-сърди се

чаир-ниско,равно място,ливада

чукундур-червено цвекло

чуканясах-замръзнах,вцепених се

чифт-четен

черда-стадо

чувен-котел за готвене

чукан-бухалка за пране

чуфчийа-земеделец

чукман-сукман

чейнъ-чене

чина-чичова съпруга

ченгел-кука

чепка-грозд

чепкам-накъсване на вълната след стригане с цел махане на боклука и разпухване

черкески-царевица за пукане

чипишка-яре между половин и 1година

чаюуга-гарга,чавка

чубънийа-овчари,овчарство

чуфтилик-земеделие

чокъм-кова,чукам коса

чакърести-шарени очи