Гребенските села

 Старото население в Добруджа/ Силистренско, е известно под името „Гребенци”.Наречени са така от околното население поради  една особеност в облеклото.А именно, че младите булки до неотколе носели на главата си „качул от смола”, направен като „гребена” на петела. Наричат се също „елийци”, което ще рече „земляци, туземци, местни жители”. Такива „гребенци” се намират в редица крайдунавски села в Силистренско и Тутраканско: Попина, Ветрен, Сребърна, Айдемир, Калипетрово, Малка Кайнарджа, Гарван, Ходжакьой , Кадъкьой , Спанцов , Сарсъилар , Старо село (Старсмил), Белица, Денизлер , Брешлен, и Алмали, от които предпоследното се пада извън новата добруджанска граница, а последното - в границите на Северна Добруджа.
 Те се различават добре по своя език и облекло  от останалото българско население,както и по характерните черти на своя бит.

 Преди стотина години селата с такова старо българско население били много повече, отколкото днес. Изследвайки историята на българските поселища отвъд Дунава във Влашко, можах да установя, както по разпит на населението, така и въз основа на архивни материали, че жителите на двете големи български села Чаку и Чоканещ при Калараш, а и на много други български села в Илфовския (Букурещкия) окръг, както въз Дунава към Олтеница, така и навътре към Букурещ, произхождат не само от изброените „гребенски” села, но и от други, в които старо местно българско население не е могло повече да се удържи. Такива „гребенци” са населяли някога и селото Доймушлар , изселени отвъд Дунава най-вече в с. Чоканещ, отдето почнали да се връщат в ново време. Също Оряхово (Долно Ряхово) и Български Косуй , чието някогашно население намираме в някои села във Влашко, покрай дунавския бряг (Улмен, Сурлар) или по-навътре (Луйка, Пърлита и др.). Такова население е имало и в с. Каземир , ала по време на руско-турската война 1828 - 1829 г. то също се изселило във Влашко, най-вече в с. Чаку. Също така и днешното великоруско село Татарица , на запад от Силистра, до това време е било населено все с такова население, чиито дири се откриват в отсрещните села Пърлита, Чаку и др. Такова е било и голямото с. Алфатар, чието старо население пък се изселило най-вече в 1774 г. в с. Ольшанка, Херсонска губерния, ала част от него останала до 1828 г., когато се пръснала през Дунава във Влашко, а няколко семейства се заселили в с. Гърлица в Северна Добруджа.

Женска гребенска носия

Традиционни мотиви в шевиците на добруджанската  гребенска  носия.

Голямото разнообразие на етнографска традиция в облеклото, концентрирана в Добруджа е в резултат от редица исторически събития. Тук на сравнително малка територия са представени народни носии от почти половината територия на страната. Между тях мога да бъдат наблюдавани най-различни влияния.

Традиционната носия не е еднаква  за всички групи. Тя е повлияна от фактори, като :

времето на заселване в областта;

§

компактността на населението;

§

пригодността на привнесената носия към местите условия на живот и др.

За   периода от около 50 години от края  на  19 век до към 40-те  години на 20 век, в традиционните добруджански носии  настъпва процес на интеграция. В резултат на това се оформя и разпространява нов вид костюм, в който   вече   местната етнографска специфика   по  групи население значително се заличава.

 Типове женско облекло:

Женските носии на по-голямата част от добруджанското население могат да се отнесат към двата известни типа българско женско облекло — двупрестилчено и сукманено. В двупрестилчения тип облекло влизат носиите на гребенците - население, заварено в областта на мигриралите тук българи от различни краища на страната!

Традиционната гребенска носия,привлича вниманието със специфичното невестинско забраждане,с форма на извит назад гребен(наричан още "скуфия"),което става нарицателно име,за цялото население.

       Женска гребенска нoсия-с.Калипетрово,/Силистренско

Местният термин, с който гребенци обозначават целия комплект облекло, е дрипи. Дрипите на гребенката се състоят от риза, опасана в кръста със задна завеска, наречена пищимал, с предна престилка и опасче. За различни възрасти, сезони, трудови процеси, при участие в празници и обреди костюмът се допълва от определени части със специфична функция, както например са връхните дрехи, сложното невестинско забраждане, разнообразните накити, различните средства за обуване и др.

Характерни шевици на престилките в гребенските носии

            Пищималът представлява силно набрана широка престилка, която се запасва отзад на кръста. Долният ръб на пещимала завършва с ивица червено сукно, нашита със зигзаци и ромбични фигурки от оранжеви, зелени, жълти и бели вълнени конци.

    В Силистра друг вид пищимал е с дължина до над глезените и се получава впечатление за пола и престилка. Долният ръб е украсен с 3—4 см широка ивица, изпълнена с орнаменти от оранжеви, червени, жълти, бели и зелени вълнени конци. 

Орнаменти в гребенската престилка

§

Престилката към старата  местна носия е тясна, едноплата и по-дълга от ветриловидния пищимал.Тя се тъче усталито рядко вдяната конопена основа и гъсто набит разсукан вълнен вътък. Между вътъка се отбират орнаментите, които се редуват в широки или тесни ивици, успоредни на долния ръб. В долния край престилката завършва с широк орнамент ален бордюр — чело. Начинът на орнаментиране определя характера на основно геометричните фигури. Цялата престилка е в типичната за гребенската носия гама от тъмночервени, яркочервени, оранжеви, жълти и масленозелени конци. Тя допълва стиловото тонално и фигурално единство на носията.

§

Двуплатата червена или черна престилка

§Това е втория вид пищимал в гребенската носия. Тя е широка и орнаменталните бордюри са разположени по двата странични ръба. Между тях  има голямо поле, изпълнено от успоредни ивички, образувани от прекъснати вътъчни нишки, от точки или кръстчета в контрастен на общия фон черен и бял или червен и бял цвят. В зависимост от вида на ивичките уподобявани от народа на мушички или кръстчета, престилката се нарича кръстачкена или мушичкена. Страничните орнаментални ивици са широки от 4 до към 16 см и са изпълнен с плетеници от ромбове, кръстове   или   розети. В по-старите варианти на тези престилки те са тесни и са тъкани с домашни вълнени прежди. В по-късните престилки бордюрите стават широки, орнаментиката им се развива и често бива нашита с яркоцветни фабрични прежди.

Двуплати гребенски престилки 

- Етнографски музей, Силистра - 

Опасчето

е тясно, вълнено и се увива няколко пъти около кръста. То е тъкано от разноцветна основа и черен вътък, вследствие на което по дължината върху черния фон се открояват пъстри начупени линии. При опасването единият край на опаса, който завършва с дълги ресни, се спуска от дясната страна на тялото.

Шевичните или тъканните орнаменти в гребенската носия

са геометрични или растителни с подчертана стилизация и са подредени в прави ивици. Фигурите са изпълнени с червени, оранжеви, жълти и черни конци и се открояват контрастно на бялото или черното поле. Орнаментиката обхваща големи части от носията и се повтаря. 

Риза и забраждане

Ризата се шие от домашно конопено платно и се крои от цели платове, които се набират около врата в гъст набор. Заради тази своя кройка тя се нарича от населението бьрчена риза или бърчанка. Бърчената риза е дълга до земята и при опасване на опасчего и престилката се издърпва над тях във вид на дълбока пазва. Набраната пазва, огърлието, ръкавите и ръбът на полата са украсени с многоцветни ивички орнаменти. Гъстите набори на раменете са стегнати в правоъгьлен шевичен мотив, наречен комат. Шевичната украса на ризата е сравнително голяма по обем, многоцветна и доминира с декоративността си в цялата носия. Нейните фигури са стилизирани, повтарят се, за да образуват права ивица, и са очертани по контурите с черни конци. 

§

Материалът беше подготвен с любезното съдействие на Силвия Славова/с.Ситово(Доймушлар)обл.Силистра

Източници:

§Етнография на България второ издание, София 1977 - Издателство Наука и изкуство

§Етнографско проучване на България Добруджа, София 1974

Гребенци са известни като консервативни пазители на всички стари особености.Ярки добруджански хора са: "Сборенка", "Данец", "Опас", "Ръка", "Сей, сей боб", "Мъжки ръченик", "Изхвърли кондак". Най-често срещаният размер е 2/4, а по-рядко 5/8, 9/8, 9/16. Типични инструменти са гадулката /копанка/, кавал, джура гайда, голям дудук, ръчна хармоника.