Гребенските села

 Старото население в Добруджа/ Силистренско, е известно под името „Гребенци”.Наречени са така от околното население поради  една особеност в облеклото.А именно, че младите булки до неотколе носели на главата си „качул от смола”, направен като „гребена” на петела. Наричат се също „елийци”, което ще рече „земляци, туземци, местни жители”. Такива „гребенци” се намират в редица крайдунавски села в Силистренско и Тутраканско: Попина, Ветрен, Сребърна, Айдемир, Калипетрово, Малка Кайнарджа, Гарван, Ходжакьой , Кадъкьой , Спанцов , Сарсъилар , Старо село (Старсмил), Белица, Денизлер , Брешлен, и Алмали, от които предпоследното се пада извън новата добруджанска граница, а последното - в границите на Северна Добруджа.
 Те се различават добре по своя език и облекло  от останалото българско население,както и по характерните черти на своя бит.

 Преди стотина години селата с такова старо българско население били много повече, отколкото днес. Изследвайки историята на българските поселища отвъд Дунава във Влашко, можах да установя, както по разпит на населението, така и въз основа на архивни материали, че жителите на двете големи български села Чаку и Чоканещ при Калараш, а и на много други български села в Илфовския (Букурещкия) окръг, както въз Дунава към Олтеница, така и навътре към Букурещ, произхождат не само от изброените „гребенски” села, но и от други, в които старо местно българско население не е могло повече да се удържи. Такива „гребенци” са населяли някога и селото Доймушлар , изселени отвъд Дунава най-вече в с. Чоканещ, отдето почнали да се връщат в ново време. Също Оряхово (Долно Ряхово) и Български Косуй , чието някогашно население намираме в някои села във Влашко, покрай дунавския бряг (Улмен, Сурлар) или по-навътре (Луйка, Пърлита и др.). Такова население е имало и в с. Каземир , ала по време на руско-турската война 1828 - 1829 г. то също се изселило във Влашко, най-вече в с. Чаку. Също така и днешното великоруско село Татарица , на запад от Силистра, до това време е било населено все с такова население, чиито дири се откриват в отсрещните села Пърлита, Чаку и др. Такова е било и голямото с. Алфатар, чието старо население пък се изселило най-вече в 1774 г. в с. Ольшанка, Херсонска губерния, ала част от него останала до 1828 г., когато се пръснала през Дунава във Влашко, а няколко семейства се заселили в с. Гърлица в Северна Добруджа.

Женска гребенска носия

Традиционни мотиви в шевиците на добруджанската  гребенска  носия.

Голямото разнообразие на етнографска традиция в облеклото, концентрирана в Добруджа е в резултат от редица исторически събития. Тук на сравнително малка територия са представени народни носии от почти половината територия на страната. Между тях мога да бъдат наблюдавани най-различни влияния.

Традиционната носия не е еднаква  за всички групи. Тя е повлияна от фактори, като :

времето на заселване в областта;

§

компактността на населението;

§

пригодността на привнесената носия към местите условия на живот и др.

За   периода от около 50 години от края  на  19 век до към 40-те  години на 20 век, в традиционните добруджански носии  настъпва процес на интеграция. В резултат на това се оформя и разпространява нов вид костюм, в който   вече   местната етнографска специфика   по  групи население значително се заличава.

 Типове женско облекло:

Женските носии на по-голямата част от добруджанското население могат да се отнесат към двата известни типа българско женско облекло — двупрестилчено и сукманено. В двупрестилчения тип облекло влизат носиите на гребенците - население, заварено в областта на мигриралите тук българи от различни краища на страната!

Традиционната гребенска носия,привлича вниманието със специфичното невестинско забраждане,с форма на извит назад гребен(наричан още "скуфия"),което става нарицателно име,за цялото население.

       Женска гребенска нoсия-с.Калипетрово,/Силистренско

Местният термин, с който гребенци обозначават целия комплект облекло, е дрипи. Дрипите на гребенката се състоят от риза, опасана в кръста със задна завеска, наречена пищимал, с предна престилка и опасче. За различни възрасти, сезони, трудови процеси, при участие в празници и обреди костюмът се допълва от определени части със специфична функция, както например са връхните дрехи, сложното невестинско забраждане, разнообразните накити, различните средства за обуване и др.

Характерни шевици на престилките в гребенските носии

            Пищималът представлява силно набрана широка престилка, която се запасва отзад на кръста. Долният ръб на пещимала завършва с ивица червено сукно, нашита със зигзаци и ромбични фигурки от оранжеви, зелени, жълти и бели вълнени конци.

    В Силистра друг вид пищимал е с дължина до над глезените и се получава впечатление за пола и престилка. Долният ръб е украсен с 3—4 см широка ивица, изпълнена с орнаменти от оранжеви, червени, жълти, бели и зелени вълнени конци. 

Орнаменти в гребенската престилка

§

Престилката към старата  местна носия е тясна, едноплата и по-дълга от ветриловидния пищимал.Тя се тъче усталито рядко вдяната конопена основа и гъсто набит разсукан вълнен вътък. Между вътъка се отбират орнаментите, които се редуват в широки или тесни ивици, успоредни на долния ръб. В долния край престилката завършва с широк орнамент ален бордюр — чело. Начинът на орнаментиране определя характера на основно геометричните фигури. Цялата престилка е в типичната за гребенската носия гама от тъмночервени, яркочервени, оранжеви, жълти и масленозелени конци. Тя допълва стиловото тонално и фигурално единство на носията.

§

Двуплатата червена или черна престилка

§Това е втория вид пищимал в гребенската носия. Тя е широка и орнаменталните бордюри са разположени по двата странични ръба. Между тях  има голямо поле, изпълнено от успоредни ивички, образувани от прекъснати вътъчни нишки, от точки или кръстчета в контрастен на общия фон черен и бял или червен и бял цвят. В зависимост от вида на ивичките уподобявани от народа на мушички или кръстчета, престилката се нарича кръстачкена или мушичкена. Страничните орнаментални ивици са широки от 4 до към 16 см и са изпълнен с плетеници от ромбове, кръстове   или   розети. В по-старите варианти на тези престилки те са тесни и са тъкани с домашни вълнени прежди. В по-късните престилки бордюрите стават широки, орнаментиката им се развива и често бива нашита с яркоцветни фабрични прежди.

Двуплати гребенски престилки 

- Етнографски музей, Силистра - 

Опасчето

е тясно, вълнено и се увива няколко пъти около кръста. То е тъкано от разноцветна основа и черен вътък, вследствие на което по дължината върху черния фон се открояват пъстри начупени линии. При опасването единият край на опаса, който завършва с дълги ресни, се спуска от дясната страна на тялото.

Шевичните или тъканните орнаменти в гребенската носия

са геометрични или растителни с подчертана стилизация и са подредени в прави ивици. Фигурите са изпълнени с червени, оранжеви, жълти и черни конци и се открояват контрастно на бялото или черното поле. Орнаментиката обхваща големи части от носията и се повтаря. 

Риза и забраждане

Ризата се шие от домашно конопено платно и се крои от цели платове, които се набират около врата в гъст набор. Заради тази своя кройка тя се нарича от населението бьрчена риза или бърчанка. Бърчената риза е дълга до земята и при опасване на опасчего и престилката се издърпва над тях във вид на дълбока пазва. Набраната пазва, огърлието, ръкавите и ръбът на полата са украсени с многоцветни ивички орнаменти. Гъстите набори на раменете са стегнати в правоъгьлен шевичен мотив, наречен комат. Шевичната украса на ризата е сравнително голяма по обем, многоцветна и доминира с декоративността си в цялата носия. Нейните фигури са стилизирани, повтарят се, за да образуват права ивица, и са очертани по контурите с черни конци. 

§

Материалът беше подготвен с любезното съдействие на Силвия Славова/с.Ситово(Доймушлар)обл.Силистра

Източници:

§Етнография на България второ издание, София 1977 - Издателство Наука и изкуство

§Етнографско проучване на България Добруджа, София 1974

Гребенци са известни като консервативни пазители на всички стари особености.Ярки добруджански хора са: "Сборенка", "Данец", "Опас", "Ръка", "Сей, сей боб", "Мъжки ръченик", "Изхвърли кондак". Най-често срещаният размер е 2/4, а по-рядко 5/8, 9/8, 9/16. Типични инструменти са гадулката /копанка/, кавал, джура гайда, голям дудук, ръчна хармоника.

"Я"

Ястъч - софра за ядене
Ялашник - камък в който се сипва вода за животните
ярка-млада кокошка,току що пронесла

"Ю"

Юри - дълги платно нашита на ръка и наплетено по долния край, слага се на леглото за украса и да не се вижда под него какво има, тъй като едно време хората са криели разни неща под леглото

юзъм-джоджен

"Ч"

Чикъм - определен терен по време на работа на полето

Чурелче - тънка прозрачна забрадка

Чуф - свитка коса

Чейде - шосе от чакъл

Чуркома - хвърчило

Челик - също игра с пръчки

Чумбар - ватална линия от две части с дупки и зъбци в края с които се опъва платното при тъкане на стан

Чумбер - забрадка

чумери се-сърди се

чаир-ниско,равно място,ливада

чукундур-червено цвекло

чуканясах-замръзнах,вцепених се

чифт-четен

черда-стадо

чувен-котел за готвене

чукан-бухалка за пране

чуфчийа-земеделец

чукман-сукман

чейнъ-чене

чина-чичова съпруга

ченгел-кука

чепка-грозд

чепкам-накъсване на вълната след стригане с цел махане на боклука и разпухване

черкески-царевица за пукане

чипишка-яре между половин и 1година

чаюуга-гарга,чавка

чубънийа-овчари,овчарство

чуфтилик-земеделие

чокъм-кова,чукам коса

чакърести-шарени очи

"Й"

йаба-дървена вила
йануве-част от конска амуниция
йазвалия-човек страдащ от язва
йагуда-черница
йексер-певец в църква
йеле-грива на кон

"Ф"

Фараш - лопата за смет

Фурка - хурка

Фъркулица - вилица

Фраскам - удрям

Фунда - кордела

Фляк - човек които много говори и няма тайни

Фадулик, фадулана - човек който се гордее

фермуар-цип

фъшкия-изсъхнало животинско лайно

фитария-леха

фарта,фота,хота-престилка

фъртуна-виелица

фел-вид,сорт

фабрешки-фабричен

фрет-навсякъде

фиениште-нива с фий

фъргам-хвърлям

фигаро-плетен от прежда елек

"У"

Уракница - пътна врата
Угрипка - метална лопатка за почистване на тесто в нощвите
Улъзганца - битова тъкана възглавница напълнена със слама
Уртено - вретено
Урда - извара
Убитник - неспособен човек
Уйдю - гонене на прасе
Учукур - върва за връзване на фусти и потури
Удурдисва - нагажда нещо,преправя
Уралия - палене и прескачане на огън по куков ден
улеж-охлюв
уттури-отвори
угадих-усетих
урсузлия-крив,неразбран,проклет човек
уруспия-курва
угаждам си-правя каквото ми е кеф
умот-хамут,ярем
ушки-уши на игла
умралка-умиране
утодъм-отивам
утколе-отдавна
уртувам-говоря,въри му уратлъка-върви му приказката,словоохотлив
ударва на нешту-мирише на нещо
урманлък-гора

"Т"

Тюфльк - /дюшек/

Търсъни - върви за навуща изплетени от козя или конски косми

Търкулич - вид трева

Триенца - домашно приготвено фиде за супа

Тасми - върви за навуща

Тилтия - Специално тъкана завивка на кон за яздене с ресни по края от вълнена прежда,чул

топлийка-кърфица

тюхкам-вайкам са,оплаквам се

тайфа-група

тикла-каменна или глинена плоча за печене

трака-хлопка,звънец

тулум-одрана като торба животинска кожа

тримири-гладува

тълига-каруца

трипезник-домашно тъкан пешкир за постилане на празнична трапеза

треперник-платно за покриване на тесто

тигло-дръжка на съд

търмък-гребло

тръс-тръстика

търълешък-таралеж

телица-женско теле на година и половина

траки-звънци за добитък

тропанка,трънка-видове хора

тузак-надробена слама

търгъм-изскубвам с корените

тамкашен-тамошен

туйканцък-тука,наблизо

тугива,тугис-тогава

твърде-много

търлия-малка шейна

"С"

Саан - медена плитка паница за официални гости

Скуртейка - вид шит вълнен дълъг елек носен от богати жени

Сюндюк - обидна дума

Сулака ръка - лява ръка

Самсурек - будала

Стива - подреден чейз на булка

Синия - суфра с пачи крак по средата

Сюргюн - разстройство

Скрипци - колелца/ част от стана за тъкане на платно/, които при натискане с краката отварят “устата” на натрата и преминава совалката с преждата.

Скомен - трикрако ниско столче за сядане около софрата

Сойтария - жена ходеща без работа из улиците

Сюрунтея - жена заглеждаща се по чужди мъже

стичи-малко птиче

смярва-измерва

салтамарка-къса горна дреха,женска

самар-дървено седло

саралия-баница с орехи и динен мед

сая-кошара за овце и кози

сгледници-избирачи на булка

синур-граница

скинджосвам-притискам,измъчвам

сушенки-сушени плодове

снага-тяло

соба-гостна стая

сапук-кукла

сурат-лице

синци-мъниста

свождане-първа брачна нощ

сятай са-сещай се

съдина-съд

соба-помещение със зидана печка,където се спи

стърга-място за доене на овце

стъркъ-стърчишка,опашка на каруца

сългън-епидемия

симъ-буза

сринка-чичова съпруга

старка-вуйчова съпруга

сой-род,коляно

съйбийа-стопанин,собственик

слънчувка-слънчуглед

сурийа-множество,тълпа

с,акам-мисля,струва ми се

сивасту-сивкаво

съжалителен-състрадателен

сетните-по-късните

сеганцък-ей сега

свечера-от вечерта

скуласам-успях да свърша, за работа

синчан каиш-колан с нанизани на кожена подложка разноцветни мъниста

"Р"

Раки - варен лук с люти препечени сухи чуики, вода олио и оцет

Раца - юрдечка,патица....рацой-юрдек,паток

рачам-искам

робичка-ръчна количка

ръжен-дълъг метален прът за пещ

рупове-малки сребърни пари

руба-носия

ръкойка-стиска отрязани житни класове

ръла-дъсчица за подравняване на зърно в съд

ром,е-куцам

рижи-цвили

рътун,рътунди-камба,камби

ръжнати-смесени с ръж

резен-филия

"П"

Протка - малка портичка

Прашуфка,пращей-прашка

Полуг - гнездо в курника за яйца

Пачевря - кърпа за бърсане на ръцете след ядене

Пахар - чаша

Путрет - снимка

Пурная - гърне без дръжка,глинено

Пинтия - стиснат,скъперник

Поми - парцал на пръчка с който се помита напалена пещ преди да се метне хляба за печене

Писюр - немърлив, мръсен човек

Пилек - граблива птица, орел.

Пунза - клюка

Приспа - кьошк без парапети замазан с жълта пръст

Подлога - подлага се на скъсан цървул под стъпалото

Прифанца - кихане

Пушкало - игра с куха пръчка от дръмбъз

Пичия - парче жива кожа

Пучаса - сяра

Прясок - вид вретено с калпаче за пресукване на прежда

Протък - Кожено сито за пресяване на малай./царевично брашно/

Пъцъги - стари обувки изрязани на чехли за ходене из двора

Плячкаджия - крадец

Плява - слама

Подник - съд като кадус, но дървен за туршии

пънъкуда-дъска за рязане на хляб

пофта-замисъл,кеф.

питруп-паметник

прасанчан-пресен

пош,пошче-възглавница

пат-легло

пишкир-кърпа за ръце и лице след миене

пацул-твърдо лайно

пията-чиния

павурче-плосък съд за ракия

паламарка-дървена ръкавица за жънене

паланца-кантар

парцуца-слаба ракия

патлачки-пуканки

пендар-златна монета

перо-булчински венец

пирустия-кръгла желязна поставка с крака за казан

пирга-косми от конската опашка,коса

подявка-момиче-тийнейджър

полазник-първи гост от новата година носещ щастие или нещастие

плумбар-склад за царевица

прусурник-дървен печат за обредни хлябове

пудере-после

пузуняк-метален колан

плакета-баница

подевки-момичета между 12-15години

полез-берекет,имане

паткан-плъх

пала-черга за под

призло-дръжка на кошница,кофа

пруст,пишник-стая с огнище,кухня

пенжур-прозорец

пора-възраст

пуфторник,пуфторница-втори баща и майка

прелца-хурка

пъчигащи-потури

пойръ-желязна втулка за колело на каруца

пизул-ниша в стената

пръщини-джибри

планне-обед,също и посока юг

пъпъдийка-невестулка

пукъл-вид нощна птица

пумана-помен за умрял

пракул-прякор

пърпа-пърха с криле

пупържа-псува

пръснец-прясна пита

плуве-расте,стъбло на диня,тиква,краставица

плънница-дива ягода

пиштисах съ-

първица-първи път

"О"

ошаф-варени сушени плодове
оревен-орехов
опако-обратно
оштенка-свещ
отък-харман
опъс-пояс
олов,те-воловете

"Н"

Нощова - дървено копито с прегради за втасване на хляба

Науща - навой,памучен или вълнен плат като партенка за ходилото и до коляното

Наджак - брадва

Натра - разстоянието от едното до другото кросно при тъкане на домашен стан

назлъндисва се-човек, който не може се реши на нещо

нишан-белег,знак

наням-спъ

нера,не рачам-не искам

нога-крак

найда-намеря

нанчу-обръщение към по-голям братовчед

ништък-не искам

нийде-никъде

нейде-някъде

"М"

Месал - тъкан памучен плат за покриване на втасващото тесто, Мацуна - муцуна

Мущурии - кандидати

Малаеж - водна лилия

Мармалок - попова лъжичка

На масус - нарочно, напук.масус чиляк-проклет,крив, чиляк.

Мърлок - мърлев човек

Мандало - приспособление за затваряне на врати и порти

Маратури - мешена туршия

Мандалак - татул

Малай - царевично брашно,мамалига.

Маджар - брава

Мекина - плява

мале-майка,обръщение към майка

мутра-лице

малай-каша от царевично брашно

малаено-сладко и сухо нещо

маждрак-копие

мускур-мръсен,неумит човек

максул-добив от ниви и животни

маджун-динен мед

мингише-обеца

млього-много

мяркам-виждам

мърчи-стъмва се

масковин-руснак

мъмълигари-румънци,подигравателно

муканън,муканка-румънец,румънка,презрително

мъсур-цев

мукаят, ни стана мукаят-не се реши,да направи нещо

мазъра-грах

мъкъ-едър рогат добитък

моркул-морков

малачка-биволица

мръве,мръвийа-мравки

мравулник-мравуняк

мушница-пашкул на копринена буба,също и шушулка на бобово растение

м,аюукънци-коледари, които мяукат

месечина-луна

махнъ-недостатък

мъхнат чиляк-капризен

мораву-цвят,вишнев

мъде-слабини

мънину-малку

маджун-динен мед

мерджелей-мъжди,слабо свети нещо

мухкане-ринене на обора

"Л"

Ляв - дам за животни

Лисник - шиник, кръгъл дървен съд за сеене на жито

Лакана - медна тава за баница

Лужичка - тясна ивица кожа използвана за връвки на цървулите

лиен-леген

лъица-лъжица

лопуш-лапад

лин-вид риба

леденица-поледица

лъчи-отделя

лъстун-стъбло на диня,тиква,пъпеш

лупуркат-трополят

лупътисвам-вея жито

личен-хубав,напет

луцък-чужд

лехуса-жена,до 40-я ден след раждането на детето

лахтя-лакът

личен-значим,хубав

"К"

Къту - ъгъл в стаята, където спят малките деца

Калак - муцуна, глава

Кучка - приспособление за спиране на каруца по нанадолнища

Кустура - изхабен нож

Кланза - приспособление за затваряне на врата

кандилка са-клати се наляво,надясно

Кудук - нежелан човек които върви след някого

Каниска - приготвени в бухча дарове при отиване на кръсник

Кълна - зълва

Калайкан - боя за боядисване/жълт цвят

Куркой - пуяк. курка-пуйка.

Кончове - горната част на чорапа

Канжа - женско куче

Калистир - мини мотика с ширина 10-12 см

Кралджи - акация

каба-мек

кабардясал-подут

канава-шевица

къко-както

къръм-черно

куюм-дълбок

курна-чучур

курешки-птичи лайна

куланя-ползвам

къткам-примамвам

кусур-недостатък

клепа-маха с ръце

кучия-варено жито с орехи

колай-край, начин

колаци-гевреци

кайнак-извор

калерчи-макара

калесник-човек канещ за сватба

кобия-инат

кастрон-паница

ката ден-секи ден

калъчка-сабя,голям нож

караман-бивол

качка-малка бъчва

кадус-голяма бъчва

кириш-греда

кованец-метален колан

колбичка-стъклена гривна

коптор-фурна

копраля-тояга

косер-извит нож за лозе

крепдешин-коприна

кръклии-ножици за стригане на овце

куна-икона

кушия-надбягване

кърмило-храна

кюркче-женско палто

канка-кана,каничка

криул-крива бурия

кьошк-тераса

кумбъла-кобилица на коята се закачва кофа за кладенец

канати-ритли

кулебърна-ритли за снопи

къинчу-шурей

къшница-домакиня,стопанка

къшикчийа-циганин лъжичар

кълмукан-голяма цев

каревли-вид обувки

кука-игла за плетене

копка-копче

кривач-шепа

кураву-твърдо

кочуфка-пуканка

караач-бряст

кукичка-костилка

куштен жеба-костенурка

клочка-квачка

копан-кълка

копанка-малка гъдулка

колади-оди да ма колади-отива да ма наглася,да говори за мене нещо,добро или зло

кумуласа-лисица

къръкуда-вид риба

куркуржерабе-жерави

коч-овен

кушчук-ковчег

кълнуенец-обредна кукла от кал,която се погребва с цел да се измоли дъжд,при обичая Герман.

коледници-коледари

камъчка-камък

кърч-скреж

кър-поле

клънне-голяма четвъртита купа със снопи

кирия-полза,наем

къръштисвам-размесвам

кваси-мокри

кирлава-мръсна

курчи-пуешки

кърски-полски

кума-хайде

къкоту-каквото

клюнк-дървена кука

колесарка-предница на каруца

колца-малка каручка

крайци-релефни орнаменти в двата края, по дължината на престилката

кола-група,,,,два кола-две групи

копчаире каише-кожен колан с пришити големи жълти копчета

караконджул-демон с образ на кон с крила или куче

кучия-варено жито с орехи и захар

"И"

интешия-метална гривна

икиндия-късен следобяд,привечер

ишумик-извара

изгреф-изгрев слънце и посока изток

испруводъ-изпратя

изоглавил-смъкнал си юларя,разпуснат

иштам-искам

иде му отръки-сръчен,добър в нещо

"З"

Заудю - тоалетна

Заушявам - завивам

Зезя - буля

Запригалка - подвижна дървена дръжка застопоряваща кросното на което се навива изтъканото платно

зараль-беля

запушка-тапа,запушалка

заничам-надничам

зъмам-вземам

зеленца-зелева чорба

загабя-загубя

зъркел-око

забаквам-отплесвам се

злъчка-жлъчка

злан-длан

зайбер-вид грозде

зоре-сутрин

замбак-цвете крем

затулъ-затворя

зъложник-сватбар,който откупва булката

зорица-звезда зорница,също и посока север

зъс,ада-залязва

заник-залез

завъждам-започвам,размножавам

запрежник-преден каиш на конски впряг

заарлачен-недохранен,недоразвит

"Ж"

Жеби - жаби
жандарин-пазач
жоб-джоб
жагър-голям трион
жаба-прасец на крак
желч-жълтък на яйце
желтаву-жълту
жерка-воденица на птица

"Е"

Едкенца - хранителен продукт приготвен с мляко

Ешмерия - също като триенцата запържено с червен пипер

Енкери - отказва, увърта за нещо

емъ-пришито парче плат,кръпка

ергенаши-момчета между 12-16 години.

"Д"

Дувар - стена

Дам - помещение за едър добитък

Дикан - диканя

Дисгини - юзда,повод, на конете

дунел-донесъл

Дургун - крастава овца

Дронцоли - висящи конци по дрехите

Дърволетки - дървени сгъваеми сандали

Добуз - игра с пръчки

Дърмалачкам - отъркалям

Доп - дупка в узряла диня за проба

Дикине - опак, неразбран човек

Диканя - теглена от волове дъска като грапа прикрепени в долния и край кремъци/ камъни/ които режат сламата

дулай-долина

дърмоня-бия

дукумясах са-сетих се

дръгна-чешя

диария-разстройство,дрисня

дилав-железни щипки за огън

дирен-последен

дисаги-две съединени торби носени през рамо

драговница-избраница

дреб-некачествена вълна за ичене на дюшеци

дробен-хапка хляб

дулма-сарма

джумбиш-шега,забавление

дурма-напразно

дрипи-дрехи

дръмник-пън за цепене на дърва

дъмъския-долна,напречна част на ярем

далта-длето

дингил-ос,желязна

джигер-дроб

длънт-длан

друшка-приятелка

държачка-бавачка на деца

джумерки-пръжки

дъгъ-дъга

дулмъ-тиквичка за пържене

дувлек-есенен пъпеш

деветица-кръстец с 9 снопа

драгус-обич

дъмгъ-белег

дженгъриену-цвят, нито синьо нито зелено

дъмъзлък-разплод,поколение

дръшам-държа

"Г"

Гълаби - царевица

Гълъбушина - царевичак

Галята - също дървен съд за доене на овце и кофа за кладенец

Гърлич - стълбището за мазата

Гем - желязо за устата на коня

галуики - тестени късове използвани в зелева чорба

Гуди - сложи

Гълки - сливици

Гълчава - болна жена от сливици

Гълушки - тестени топчета за зелева супа

Гая - цвете “ирис”

Галун - черна гарга

Гъбин - дълга шаячна дреха подплатена с кожа

Гислюк - шит от плат елек

Галята - дървена кофа тясна в дъното със широк отвор, обкована с метални обръчи използвана за вадене вода от кладенец, същото наименование важи и за съд използван за мляко при доене на животните, но висок едва 30-40 см и с еднакви размери в долната и горна част

Гъгйлци - метални топки /звънци/ прикрепени на кожена каишка, кръстосващи се върху тилтията на конете за яздене /същите се слагат и на бразаята/

гаче-сякаш

га-кога

гънчам-прегръщам

гушка-сърма

гюрлюк-висока, трева,плевел

говеене-постене

гибернясал-умрял

гугла-качулка

гълча-карам са

гага-острото на нож

говно-лайно

грездей-хуй

газена жерка-мелница с мотор, на газ

гръцмул-гръклян

гагу-свако

горненци-балканджии

гуна-ямурлук

гълъп-царевичен кочан

гълуна-гарван

гъмела-сорт грозде

голупка-гълъбка

гълъбениште-нива с царевица

газда-пребиваване,лагер....де сти на газда-къде сте отседнали

галиба-може би,навярно

гламав-ненормале

гими-ту,хем

гага-острото на ножа

"В"

Велинца - вълнена кувертюра за подовете на които се спи

Варда - пази се

Витрион - сярна киселинаварак-тънки листа от злато или сребро за украса

ведрица-дървена кофа

враел-гривна

врещя-викам

влъзгънца-възглавница

вирец-вир на река

ветаф-стар,износен

веште-още

въс-при

въдъ-отглеждам

врякам-викам, крещя

върталуш-въртелешка

вънкашна боля-болестта епилепсия

"Б"

Буш - юмрук

Барза - щъркел

Бикам - събарям

Бурбада - зимна плетена голяма забрадка,вълнена

Бурта - корем

Биринджук - копринен конец ръчно добит от пашкул на буби

Байриш - половинка копринена забрадка с дантели за официални случаи

Бъйриш - крепсолинена триъгълна забрадка с дантели за официални празници

Бътик - забрадка

Брубода - дебел квадратен вълнен шал с ресни

батлак-буре

бодка-игла

байрак-знаме

баснарка-лечителка

блажно-мазно

бой-човешки ръст,височина

бунджук-синьо мънисто

бохча-вързоп в който се събират дрехи или храна

буга-бик

булдурки-топлийки с цветни глави

булняк-младоженец

булка-младоженка,омъжена жена

буталка-висок дървен съд за биене на масло

бутуни-галоши

буббешки-ситни,топчести лайна

белли-личи

бъчуфка-буре

бъкър-котел...също и мярка за вместимост, 1 бъкър-около 10л.

бурия-кюнец

бурдей-землянка

бърци-клечка подпираща воището на ралото

бръзъйери-участници в обичая бразая

буза-устна

бера-бира

бърдачки-вид сини сливи

барабитюн-вид пъпеш

бибан-вид дребна риба

бик-мъжко некастрирано прасе

блъгуштене-Благовещение

булънаку-северен вятър

балта-блато

брезна-бразда

бобениште-нива засята с боб

булнав-болен

бедава-безплатно

бъшика-мехур на риба за дишане,най-общо мехур

бахчъ-градина за зеленчуци

бахур-кървавица

бекярин-неженен

бива-става,добре е

биля-даже

бъйли-бълхи

бържи-бързо